Амарант – съкровище с размер на зрънце

Амарант. Латинско наименование: Amaranthus  Култивиран от ацтеките още преди 8,000 години и все още растящ основно в Перу. Древната история на амаранта може да бъде проследена до Мексико и полуостров Юкатан. Днес се отглежда в Африка, Индия, Китай, Русия. Обикновено растението е високо, около 1.80 м с широки зелени листа и ярки червени или златисти цветове. Познати са около 60 различни вида.  Цветовете са съставени от миниатюрни пъпчици с формата на зрънце. Това е и причината много често растението амарант да бъде класифицирано към катеорията зърнени. Но технически погледнато, амарантът всъщност не е типичната зърнена култура, не и като овеса, пшеницата или ориза. Понякога дори се класифицира като псевдо-зърнен, тъй като хранителните му стойности много се доближават до тези на зърнените храни и култури. Амарантът притежава няколко есенциални особености: 

1. Един от най-важните белези на това мъничко зрънце е, че то не съдържа глутен. Когато се смели на брашно, става с цвят на слонова кост. Червените пъпчици също могат да се смелят, при което се постига изключително полезна и здравословна смес.Тъй като е доста наситен, амарантът е доста тежък, за да се употребява самостоятелно. Най-добре би било да се съчетае с други зърнени храни, за да се получи по-лека комбинация. 
2. Маслата, които се съдържат в зрънцата амарант спомагат за понижаването на нивата на лошия холестерол
3. Има доказан противовъзпалителен ефект. Съдържащите се в него пептиди помагат за намаляване на болката и възпаленията. Това е много важно при хронични състояния като диабет и сърдечно-съдови заболявания.
4. Същите пептиди, които предотвратяват възпалителните процеси, спомагат и при предотвратяване и профилактика на ракови заболявания. Антиоксидантите помагат на клетките да се предпазят и от други увреждния. 
5. Фитонутриентите, съдържащи се в амаранта, регулират кръвното налягане. Това стана известно според скорошни проучвания. Всички тези ползи правят амаранта една чудесна храна за здраво сърце.
6. Зрънцата амарант са ценен източник на бионалични протеини. Протеинът в амаранта е по-лесно усвояем от този в другите зърнени храни и може дори да се сравни с усвояемостта на млечният протеин.
7. Лизин – при зеленчуците и зърнените култури често липсват достатъчни количества от тези важни аминокиселини. В амаранта се съдържат достатъчни колличества лизин, които от своя страна помагат на тялото при усвояването на калций, натрупването на мускулна маса, както и да произвежда енергия, необходима за функционирането му.
8. Освен всичко, амарантът е богат и на фибри. Това го прави засищащ, регулира кръчното налягане и холестерола, както и забавя усвояването на захарите. Което пък от своя страна кара тялото да произвежда енергия за по-дълго време.

Една от причините амарантът да заема подобаващо място при зърнените храни е богатият му хранителен състав. Той е богат на минерали, например калций, желязо, фосфор и каротеноиди, повече от останалите зеленчуци. А съдържанието на протеини е наистина забележително – при сравнение чаша към чаша, 28.1 грама протеин в чаша амарант към 26.3 грама в чаша овес и едва 13.1 грама протеин в чаша ориз. Чаша сурово зърно съдържа 15 мг желязо, докато оризът съдържа едва 1.5 мг. От гледна точка на фибри – 18 мг за амаранта на 2.4 мг при ориза. И не на последно място – амарантът е единствената зърнена култура с официално признато съдържание на витамин Ц. Приготовлението на амаранта е сравнимо с това на паста или ориз – необходима е доста вода. Нужни са около 6 чаши вода на 1 чаша амарант. Изсипваме зрънцата във вряща вода, варим и разбъркваме в продължение на 15-25 минути, прецеждаме, изплакваме и … хапваме. 🙂