Кефирена гъба, тибетска млечна гъба – всичко това е един и същ чудесен, едновременно познат и непознат продукт.
Кефирената гъба съвсем не прилича на обичайната ни представа и асоциация с думата гъба. Това е бяла, еластична и зърниста субстанция , която на външен вид напомня карфиол. Полезна ли е тя и как може да се използва?
По състав кефирената гъба, наричана още млечна или тибетска, е симбиоза на разнообразни микроорганизми от над 10 разновидности, които растат и се размножават в група. Състои се от оцетни и лактобактерии, както и млечни дрожди. Лактобактериите предизвикват процеса на втасване, а дрождите – на ферментация. По този начин кефирът става пробиотик.
Ако не разполагате с такава кефирена гъба, можете спокойно да се възползвате от закваска за домашно приготовление на кефир. Тя е пълноценен заместител и може да ви помогне да си приготвите любимият и полезен кефир в домашни условия. Така контролирате не само неговата масленост, но и степента на заквасване и резливост и я нагаждате според собствените си нужди и предпочитания.
Още отдавна тибетските монаси забелязали, че заквасваното в глинени съдове мляко се квасило по различен начин. Зависело от това с каква вода е измит самият съд – обикновената речна вода предполагала по-кисел вкус, докато изворната предполагала по-мек такъв.
Впоследствие се оказало, че заквасената течност имала не само приятен вкус, но и положително въздействие върху организма на човека и неговите вътрешни органи. Започнали да наричат напитката „еликсир на младостта“, тъй като който я употребявал се чувствал по-добре, по-бодър и в по-добра физическа форма. Самата гъба, която била „виновница“ за заквасването била открита малко по-късно – в останал неизмит съд монасите забелязали бели топченца. За да проверят техните свойства, настоятелят наредил да се измие съдът, след което да се напълни с мляко и в него да се поставят тези зърнисти топченца. На другият ден млякото се превърнало в същата заквасена напитка с нежен вкус.
Тази гъба станала Дар от боговете и хората я пазели изключително внимателно. Тя не се продавала, подарявала и дори предавала. Смятали, че ако това бъде направено с нея тя ще загуби своята лечебна сила. Можела само да се подари и то само ако е чистосърдечно.
Независимо от това, през XIX век тя станала много разпространено средство за лечение на гастрит, язва, разстройство, възпалителни процеси и дори анемия.
Има хипотеза, че кефирената гъба е дошла на територията на Европа с помощта на един полски професор, който бил болен от рак. Той се обърнал за помощ и лечение към източната медицина и след като преминал продължителен курс по индийска методика победил болестта. По време на лечението си той пил чудодейна напитка, приготвяна от тибетски монаси. Като дар от спасителите си, той получил млечната кефирена гъба, за да може да поддържа организма си здрав и у дома.
Кефирената гъба и кефирът са невероятно средство, което помага при много заболявания. При правилна употреба той може положително да въздейства върху дейността на всички вътрешни органи на човека.
Кефирена гъба
Химичен състав и калорийност. В 100 гр натурален кефир се съдържат:
каротиноиди, които в човешкия организъм се преобразуват във витамин А;
фолиева киселина – колкото повече фолиева киселина има в кефира, толкова по-маслен е той;
лесноусвояеми белтъчини;
полизахариди.
Освен това кефирът е богат и на следните витамини и минерали:
А (ретинол);
В1 (тиамин);
В2 (рибофлавин);
В6 (пиридоксин);
В12 (кобаламин);
D (калциферол);
PP (никотинамид);
Ca (калций);
Fe (желязо);
I (йод);
Zn (цинк).
Полза и лечебни свойства.
Тибетската кефирена гъба положително въздейства на целия човешки организъм:
подобрява чревната микрофлора;
прочиства храносмилателната система от токсини и отпадни вещества;
нормализира обмяната на веществата;
способства загубата на наднормено телесно тегло, както и спомага за нормализиране на артериалното налягане;
редуцира страничните ефекти от приема на определени медикаменти;
положително влияе на бъбреците, жлъчката, пикочния мехур (спомага за разтваряне на камъни);
подобрява нивото на концентрация и минимизира главоболието;
повишава нивото на работоспособност и подобрява съня;
укрепва имунитета и се явява противовъзпалително и спазмолитично свойство.
При външно приложение има свойствата:
подмладява и изглажда кожата, изравнява тена;
предотвратява появата на бръчици;
изравнява тена и прави по-малко забележими пигментните петна;
укрепва космените луковици и стимулира растежа на косата.
Препоръчва се за употреба при:
атеросклероза;
повишено Артериално налягане;
главоболие;
запек;
наднормено тегло (затлъстяване);
себорея;
фурункулоза;
ревматизъм;
остеохондроза;
млечница;
стоматит;
колики;
болести на дихателните органи;
възпалителни процеси;
косопад.
Кефирът се употребява преди храна сутрин или вечер като лечебно средство. Може да се пие и като обикновена напитка, да се прилага като дресинг, марината, добавка към тесто или крем, както и като маска за коса и лице.
Хората, приемащи инсулинови препарати, следва да внимават с употребата на кефир, тъй като някои от съставките му могат да редуцират или неутрализират частично или цялостно действието им.
Независимо от това, кефирът се усвоява от организма по-добре от млякото, тъй като лактозата в него частично се превръща с млечна киселина.
